За произхода на тостовете има две популярни теории.

Първата свързва докосването на чашите с опасения от отравяне - когато чашите се докоснат, част от течността от едната прелива в другата и така всички участници в тоста са спокойни, че по-лошо от кофти махмурлук едва ли ще ги застигне.

Според друга теория тостовете вероятно са свързани с древни жертвени ритуали, където свещена течност, обикновено кръв или вино, се предлага на боговете в замяна на желание или молитва.

Най-общо тостът има три части:

1.Вербална, която обявява причината за тоста. Думите варират от простичкото „наздраве“ до разказване на цели анекдоти, следвани от пожелание;

2.Част на одобрението, в която всички пиещи вдигат чаши в знак на съгласие с казаното в текстовата част. В различните култури именно тук се случва чукването на чашите, повтарянето на последните думи от вербалната част или задължителния поглед в очите на сътрапезниците. Понякога е възможно е тази част да предхожда първата;

3.Част на отпиването, когато глътката алкохол „запечатва“ тоста. Отпиването може да бъде дълго и продължително, но в някой страни /Русия, Финландия/ се очаква то да е рязко и до дъно. Неучтиво е да оставиш чашата на мястото й без да си отпил.

сн. sxc.hu