Кръчмонавтика, част 2

Как попаднах в две от най-старите английски кръчми

Текст и снимки: Асен Начев

Нова мода в английските пъбове са Extra Cold бирите. За разнообразие няколко известни марки бири вече се продават наливно на температура от 2 до 3 градуса, т.е. абсолютно ледени. Поне на мен това никак не ми хареса, защото убиваше тотално аромата и вкуса на бирата, особено на любимата ми Гинес. Затова когато попаднех в кръчма, където имаше „нормален” Гинес, не пропусках да пия поне халба от него.

Друго, просто задължително при посещение в английска кръчма е пробването на някой от видовете ale. Ако bitter разновидностите им се сервират на стайна температура, което поне за моя вкус, също не е особено удачно, традиционните по-тъмно кехлибарени ейлове бяха най-вкусните и ароматни бири, които някога съм пил.

Няма да ги намерите никъде другаде по света, защото ми обясниха, че всичките над 200 малки пивоварни на ale бири продават продукцията си само на местния пазар и не изнасят нищо в чужбина. Ето някои от брандовете, които е добре да се пробват: Bombardier, Spitfire, London Pride, Old Speckled Hen („Старата петниста кокошка”), Tangle Foot и др. Добре е да избирате и бири с алкохолно съдържание около и над 5%, просто защото имат по-силен вкус и аромат и по-бързо хващат.  

Английските кръчми са и най-евтиното място, което да не е открито на улицата или закусвалня за бързо хранене, където човек може да хапне нещо традиционно, макар и то, в повечето случаи, също да е junk food. Цените започват от 3,50 за сандвич с шунка и гарнитура от картофи и салата до към 9 лири за някакъв вид пържола или готвено със салата и други екстри. Хубави са различните пайове, които винаги са с месо и се сервират с картофено пюре и някакви зеленчуци. Традиционно е и fish and chips, което вече не се обявява така в менюто, а само по името на рибата. Например аз пробвах Beer Buttered Haddock (риба треска с масло и бира). Самата риба бе странно приготвена за нашия вкус - панира бе цяла, а панировката бе прекалено дебела.

Следва

Към част 1

Кръчмонавтика, част 4

Как попаднах в две от най-старите английски кръчми

Текст и снимки: Асен Начев

The Golden Lion

Намира се в градчето Ромфорд, част от предградията на Източен Лондон, и попада в най-крайната 6та зона на метрото. В него се намира и един от най-старите пазари в околията – на около 300 години. Днес той пак се разполага на площада пред местната катедрала в сряда, петък и събота. На него може да се види цялата пъстрота и цигания каквато сме свикнали да виждаме и у нас – същите китайски боклуци, евтини парцалки, щандове с риба, зеленчуци и т.н. Повечето неща са по-евтини от същия тип продукти, отколкото в България. Около 17 ч., когато свършва работният ден, продавачите на някои от сергиите направо ви преследват, за да ви продадат последните си зеленчуци на неописуемо ниски цени.

В левия ъгъл на пазара на High Street, Number Two (изписано е отвън на стените на кръчмата) се намира „Златният лъв”. За тази историческа сграда се спомена още от 1440 г., когато е била известна като „Le Lion”. Тя има претенциите да е втората най-стара кръчма в Англия или поне най-старата в Есекс.

На въпроса защо е толкова стара, ми беше отговорено, защото са решили да я запазят след като оцеляла и двете световни войни. И тук таванът е много нисък (но не чак колкото в Ye Olde Fighting Cocks), пак от дебели дървени трупи, като в голямата зала от тях са и носещите колони. Отвън тя също е бяла, като пристройката й е облицована с редени дъски.

Най-уникалното свидетелство за възрастта й, обаче, се намира в малкото тунелче, което води до двора. Част от настилката в него са автентични дървени трупчета с формата на павета, а там където те са се изгубили, са заменени с каменни. Границата между дървото и камъка ясно се вижда.

Исторически Golden Lion е свързана със сър Франсис Бейкън – известният английски философ, политик и писател, станал по-късно Лорд-канцлер на Англия. Някъде през ранния 17 в., той я наследил от чичо си. Понеже Бейкън бил голям приятел с Шекспир (дори днес някои учени, твърдят, че именно той е истинският автор на някои от най-известните творби на Уилям Шекспир) се предполага, че двамата често се запивали тук. Това, обаче, не е доказано, така че търсенето на стола, на който е седял лично Шекспир, се оказа невъзможно. 

На една от стените имаше обява, че кръчмата отдава functional room. Помислих, че това е зала за някакви събрания и се изненадах. Оказа се, че означава зала за частни партита – например рождени дни и др. 

Тук видях и новия тип джубоксове. Бе свързан към компютър с голяма база данни от песни и към платени сайтове за музика в мрежата. Когато пуснеш монета от 1 лира, дори песента да не е в базата, машината я намира, сваля я и я пуска.

В „Златният лъв” засякох и няколко възрастни англичани с каскети, които доста подпийнали на висок глас се жалваха от положението на страната им в момента и прекалено многото емигранти. Някак си ми беше залипсвало подобно мрънкане. С усмивка се сетих за хората в България и си купих трета пинта.

Към част 3

Край