Porter /или понякога London Porter/ е вид тъмно пиво, чиято история е пряко свързана с тази на stout. Името започва да се използва през 18 век и е свързано с популярността на този тип пиво сред уличните и речни хамали в Лондон/porters/. Обикновено porter се вари от тъмни малцове. Името "stout" за тъмна бира се появило, защото силната porter бира може да се нарича "Extra Porter", "Double Porter" или "Stout Porter". Терминът "Stout Porter" по-късно бил съкратен до "Stout".
Пшеничните пива се срещат в техните ароматни белгийски разновидности, произведени с използването на немалцувана пшеница и добавки от портокалови кори и подправки. Обикновено тези пива са леки, ароматни и мътни. Немските разновидности от този тип се произвеждат от пшеничен малц и нямат допълнителни добавки. Съществуват мътни варианти, съдържащи пивни дрожди, но също и филтрирани пива. Пшеничните пива не винаги са сламено-жълти. Те са леки, свежи и слабо тръпчиви.
Специфичен тип пива, получени в резултат на използването на специален опушен малц. Те могат да бъдат долно- или горно-ферментирали пива. Винаги се свързват и характеризират с опушена нотка във вкуса. Този тип пива се произвеждат предимно в Бамберг – Германия, но могат да се срещнат в Шотландия, Франция и Аляска.
Наименованието “плодово пиво”, покрива широк кръг пива, предимно белгийски, оформени чрез добавянето на плодове. В основата си те могат да бъдат Lambic, но обикновено са Gueuze. Най-често добавяните плодове са череша и малина, но са възможни и други, като ябълка и банан. Плодовият вкус на пивата може да варира в значителна степен.
Произлизат от Дортмунд, Германия. До известна степен наподобяват пилзенските пива, но могат да бъдат разграничени от тях с по-интензивен цвят, по-слабо изразена хмелова горчивина, както и мек плътен вкус. В Холандия също се употребява съкращението Dort, но предимно за пива с по-подчертана сладост и по-високо алкохолно съдържание.
Наименованието на този тип пивa произлиза от немското селище Einbeck. Bock пивaтa, също както Doppelbock, са долно ферментирали и притежават сравнително високо алкохолно съдържание. Характерна черта за тях е подчертаната малцова сладост и вкус на препечен малц. В основната си част те са сезонни пива, от късна есен до ранна пролет.
Този тип пива са много сходни с типичния английски ейл. Белгийският ейл има малко по-жив и ярък цвят. Белгийците наричат техните пива ейл, когато се обуславят с кехлибарен цвят, горна ферментация и не много високо алкохолно съдържание.
Терминът “ечемично вино” се употребява за силни, горно-ферментирали пива. Характерно за тях е високото алкохолно съдържание. Цветът може да варира от сламено-жълт, до тъмен. Някои от най-силните английски пива, тип ейл, също се наричат по този начин.