Има хора, които плачат на залези. Има и на туршии.

Има хора, които плачат на залези. Има хора, които плачат на романтични филми. Има хора, които плачат ей така, щото им се е доревало нещо.

Скромният ви разказвач плаче на туршии. Съвършени туршии като тази на снимката го просълзяват и го карат да си спомни за кръчмата, построена от туршии, която съдбата му отреди да посети преди време.

Да построиш кръчма от туршии е свръх проявление на чистия и тройно дестилиран човешки гений, така е. Гений хладен, безгрешен и прецизен като скалпел или пукот на кубче лед в първата следобедна водка; съвършен.

Кръчмата се намира в планините над Брашов, а персоналът има очарователния навик да посреща гости с шотове греяна цуйка. Когато осъзнаеш, че стените около теб са направени от големи буркани, пълни с камби и кисели краставици, в главата ти гръмва адажието от Петата симфония на Малер и ти се иска да си се снимал в Терминатор, за да отговориш утвърдително на въпроса на Джон Конър дали има надежда за човечеството.

Е, как да не ревнеш?