Ами, официално е. Някъде в 30-те си години се превърнахме във всичко, което избягвахме на плажа някъде в 20-те си години.

"Всичко" значи онова всепомитащо кълбо от жени, мъже, деца на възраст от 1 до 18 години, живи кучета, неживи делфини, акули и прочие надуваема паплач, за което би трябвало спасителите да сигнализират със специален флаг. Кълбо със собствена атмосфера, гравитация и свирепи закони, сред които:

1. Във всеки един момент от времето едно от децата реве, едно е наказано, едно е гладно, едно е насрано, останалите се бият.
2. Във всеки един момент от времето жените овикват няколко от децата. Комуналният принцип на отглеждане дава права на всяка една да бие както нейните, така и чуждите. Децата от своя страна имат право да им казват, че нямат право да ги бият.
3. В момента, в който осъзнаят, че докато са във водата, не трябва да гледат децата на сушата, мъжете еволюират до хибрид между Аквамен и обикновен тюлен и напускат водата само когато им свърши бирата.
4. Кучетата се чудят как да си пуснат снимка в една от онези фейсбук групи за осиновяване на животни (вж. снимката).

И всичко е някак в реда на нещата. Просто не разбирам какво не сме му харесвали, когато сме били на 20.