Кръчмонавтика, част 4

Как попаднах в две от най-старите английски кръчми

Текст и снимки: Асен Начев

The Golden Lion

Намира се в градчето Ромфорд, част от предградията на Източен Лондон, и попада в най-крайната 6та зона на метрото. В него се намира и един от най-старите пазари в околията – на около 300 години. Днес той пак се разполага на площада пред местната катедрала в сряда, петък и събота. На него може да се види цялата пъстрота и цигания каквато сме свикнали да виждаме и у нас – същите китайски боклуци, евтини парцалки, щандове с риба, зеленчуци и т.н. Повечето неща са по-евтини от същия тип продукти, отколкото в България. Около 17 ч., когато свършва работният ден, продавачите на някои от сергиите направо ви преследват, за да ви продадат последните си зеленчуци на неописуемо ниски цени.

В левия ъгъл на пазара на High Street, Number Two (изписано е отвън на стените на кръчмата) се намира „Златният лъв”. За тази историческа сграда се спомена още от 1440 г., когато е била известна като „Le Lion”. Тя има претенциите да е втората най-стара кръчма в Англия или поне най-старата в Есекс.

На въпроса защо е толкова стара, ми беше отговорено, защото са решили да я запазят след като оцеляла и двете световни войни. И тук таванът е много нисък (но не чак колкото в Ye Olde Fighting Cocks), пак от дебели дървени трупи, като в голямата зала от тях са и носещите колони. Отвън тя също е бяла, като пристройката й е облицована с редени дъски.

Най-уникалното свидетелство за възрастта й, обаче, се намира в малкото тунелче, което води до двора. Част от настилката в него са автентични дървени трупчета с формата на павета, а там където те са се изгубили, са заменени с каменни. Границата между дървото и камъка ясно се вижда.

Исторически Golden Lion е свързана със сър Франсис Бейкън – известният английски философ, политик и писател, станал по-късно Лорд-канцлер на Англия. Някъде през ранния 17 в., той я наследил от чичо си. Понеже Бейкън бил голям приятел с Шекспир (дори днес някои учени, твърдят, че именно той е истинският автор на някои от най-известните творби на Уилям Шекспир) се предполага, че двамата често се запивали тук. Това, обаче, не е доказано, така че търсенето на стола, на който е седял лично Шекспир, се оказа невъзможно. 

На една от стените имаше обява, че кръчмата отдава functional room. Помислих, че това е зала за някакви събрания и се изненадах. Оказа се, че означава зала за частни партита – например рождени дни и др. 

Тук видях и новия тип джубоксове. Бе свързан към компютър с голяма база данни от песни и към платени сайтове за музика в мрежата. Когато пуснеш монета от 1 лира, дори песента да не е в базата, машината я намира, сваля я и я пуска.

В „Златният лъв” засякох и няколко възрастни англичани с каскети, които доста подпийнали на висок глас се жалваха от положението на страната им в момента и прекалено многото емигранти. Някак си ми беше залипсвало подобно мрънкане. С усмивка се сетих за хората в България и си купих трета пинта.

Към част 3

Край