гурме девойка е заслужил кръстоносец - ударник, оцелял в не един и два похода на наказателните бригади на Българска бирена църква.

при поредното си посещение на Roadburn Festival (www.roadburn.com), гурме девойка (www.gourmetdevoika.drundrun.org) биде изпратена на специална мисия от beer2beer.org и най-накрая посети единствената трапистка пивоварна на територията на Холандия.  

публикуваме разказа й в две части. 

част първа

малко суха статистика

траписткото пиво се произвеждат от трапистките монаси.

за да се нарича бирата трапистка, задължително процесът на варене се извършва на територията на манастира, с участието или под наблюдението на монаси, а приходите от продажбите отиват обратно в манастира, който от своя страна ги ползва за самоиздръжка и за финансиране на мисионерски програми в никарагуа. примерно.

от 174 трапистки манастира само 7 произвеждат трапистко пиво. 6 от тях са в Белгия и само един в Холандия (на около 10 км от Тилбург).

пивоварната в Тилбург – La Trappe (www.latrappe.nl) – съществува от 1884 г., когато преселилите се на място монаси най-накрая се сетили, че производството на бира е по-доходоносно от отглеждането на овце и зарзават. а парите им трябват, за да си построят манастир, след като бягат от Франция 4 години по-рано.

предлаганите от La Trappe бири са 8 вида + една разновиндост на Quadrupel (най-силната от всички), отлежала в дъбови бъчви. имат и органична бира.

сн.: гурме девойка 

• Title Title
• Title Title
• Title Title
• Title Title
• Title Title
• Title Title
•  

Кръчмонавтика, част 3

Как попаднах в две от най-старите английски кръчми

Текст и снимки: Асен Начев

Благодарение на моя домакин англичанин, имах шанса да посетя лично и две от най-старите кръчми в Англия: 
 

Ye Olde Fighting Cocks

Намира се намира в градчето Сейнт Олбънс (St. Albans), на 35 км северно от централен Лондон.
Заради огромната си катедрала на името на светеца Сейнт Олбънс е city, а не town. Храмът е  безплатен за посещение (нещо рядко срещано в Англия) и вътре в него се намира гробът на светията. 

Като от уличката пред централния вход на катедралата се спуснете 100-150 м надолу, излизате точно на претендиращата за най-старата кръчма в Англия – Ye Olde Fighting Cocks. В битка за тази титла са още няколко кръчми, пръснати из цяла Англия, но тази е записана в книгата на рекордите Гинес.

Стига се и като от местния музей на римския град Verulamium, който някога е съществувал по тези места, минете през малкия парк и се отзовавате отново срещу малката осмоъгълна бяла постройка, която е била достроявана с годините. Дори се знае, че през вековете постройката на кръчмата е била местена няколко пъти.

Някога тя попадала на територията на местното абатство, но с неговото разпадане през 1539 г. сега просто е близо до катедралата. Под нея имало и подземен тунел, който свързвал храма с бирената изба. Той се оказал полезен и на Оливър Кромуел, който се предполага, че нощувал за една вечер в нея по време на английската гражданска война (1641-1651). Конят му бил приютен в конюшнята, която тогава се намирала там, където днес е бара. За това разказваше табела в двора. 

Влизайки вътре, веднага усещате духа на старото – таванът е прекалено нисък и се крепи на огромни стари дървени греди. Човек над 1,90 м не би могъл да ходи изправен. Срещу входа има огромна запалена камина, а отделените с дървени преградки сепарета представляват главното помещение. Прозорчетата са мънички с дървени рамки. Цените на бирата и яденето вътре са абсолютно нормални и не се различават от другите по-съвременни кръчми.
Момчето зад бара се изфука, че кръчмата има лиценз за продажба на алкохол от 1123 г. Дали тогава вече са се издавали подобни документи, нямаше кой да ми каже. Иначе името на кръчмата идвало от това, че пред бара някога се провеждали боеве с петли. Днес местните я наричат просто Тhe Cocks. 

Следва...

Към част 2

Кръчмонавтика, част 2

Как попаднах в две от най-старите английски кръчми

Текст и снимки: Асен Начев

Нова мода в английските пъбове са Extra Cold бирите. За разнообразие няколко известни марки бири вече се продават наливно на температура от 2 до 3 градуса, т.е. абсолютно ледени. Поне на мен това никак не ми хареса, защото убиваше тотално аромата и вкуса на бирата, особено на любимата ми Гинес. Затова когато попаднех в кръчма, където имаше „нормален” Гинес, не пропусках да пия поне халба от него.

Друго, просто задължително при посещение в английска кръчма е пробването на някой от видовете ale. Ако bitter разновидностите им се сервират на стайна температура, което поне за моя вкус, също не е особено удачно, традиционните по-тъмно кехлибарени ейлове бяха най-вкусните и ароматни бири, които някога съм пил.

Няма да ги намерите никъде другаде по света, защото ми обясниха, че всичките над 200 малки пивоварни на ale бири продават продукцията си само на местния пазар и не изнасят нищо в чужбина. Ето някои от брандовете, които е добре да се пробват: Bombardier, Spitfire, London Pride, Old Speckled Hen („Старата петниста кокошка”), Tangle Foot и др. Добре е да избирате и бири с алкохолно съдържание около и над 5%, просто защото имат по-силен вкус и аромат и по-бързо хващат.  

Английските кръчми са и най-евтиното място, което да не е открито на улицата или закусвалня за бързо хранене, където човек може да хапне нещо традиционно, макар и то, в повечето случаи, също да е junk food. Цените започват от 3,50 за сандвич с шунка и гарнитура от картофи и салата до към 9 лири за някакъв вид пържола или готвено със салата и други екстри. Хубави са различните пайове, които винаги са с месо и се сервират с картофено пюре и някакви зеленчуци. Традиционно е и fish and chips, което вече не се обявява така в менюто, а само по името на рибата. Например аз пробвах Beer Buttered Haddock (риба треска с масло и бира). Самата риба бе странно приготвена за нашия вкус - панира бе цяла, а панировката бе прекалено дебела.

Следва

Към част 1

Кръчмонавтика, част 1

Как попаднах в две от най-старите английски кръчми

Текст и снимки: Асен Начев

Заминавайки за добрата стара Англия, 12 години по-късно след първото ми посещение, се чудех какво ли ще се е променило там. Едно от нещата, с които ме уплашиха, беше, че цената на бирата в кръчмите е скочила на 4 паунда за пинта. Друго предварително не успя да ме стресне.

Пристигайки в Лондон, първите няколко дни не осъзнавах, какво се е променило. За британската икономика в условията на световна финансова криза, за голямата безработица и дефлацията не мога да говоря. Това, което мога да кажа, е, че улиците по цял ден бяха пълни с шляещи се хора, Лондон буквално вече се пръска по шефовете от емигранти, а с новия нисък курс на британската лира (около 2,12 лв. за 1 паунд) Англия в момента е направо евтина страна.

Като оставим изключително евтините дрехи и храните в суперите, най-голяма изненада се оказаха кръчмите. Лъжа се оказа скокът на цените на бирата на 4 лири. Скок има, но за тези 12 години той се оказа с около 50-70 пенса на халба! Най-евтината бира, която пих, беше за около 2,30 лири пинтата – промоция на ale на седмицата. Най-скъпата бе 3,40 в известната кръчма Gypsy Moth зад скипера Cutty Sark в Грийнуич, Лондон. Корабът е момента се реставрира, след като през 2007 г. изгоря при инцидент по време на почистването му. Никъде другаде, обаче, не намерих бира на цена над 2,80 лири.  

Това, което се е променило и веднага прави впечатление в кръчмите, е тоталният „геноцид” срещу пушачите. Преди 12 години за непушачите имаше помещения, отделени със стъкла, а навсякъде другаде в салона се пушеше. Сега вътре това е абсолютно забранено. Може да се пуши само отпред на тротоара или ако има открит двор или градина. Гледката на хора, които оставят халбите и бягат навън да дръпнат един фас, вече е нещо нормално. На много места по навесите и чадърите навънка имаше монтирани специални отоплителни тела за пушачите при по-студено време.

Казаха ми, че заради финансовата криза много от кръчмите може би ще фалират, защото няма посетители. Уви, имаше нещо вярно в това. Навсякъде, където пих бира из Англия, посетителите, дори привечер, бяха доста малко. Видях само две изключения. Едното се случи в пъб на може би най-натоварената улица в света Liverpool Street. Когато влязохме, беше доста спокойно и дори седнахме на маса. Около 20 минути по-късно имаше рязък наплив и салонът се препълни с прави хора с халби в ръце. Погледнах си часовника и разбрах какво се бе случило. Бяхме седнали около 10 минути преди 17 ч., а в Англия тогава приключва работният ден. Само минути след този час десетки хора от съседните офиси, бяха дошли да пият едно на крак.

Другият наплив бе в кръчма от веригата Whetherspoon, в която всичко е с около 20 до 30% по-евтино. Дори ме посъветваха, докато се разхождам из Лондон, ако искам да ям наистина евтино и да пия няколко бири на добра цена да търся кръчми от тази марка. Те всички са с различни имена и изглеждат различно, но като влезеш вътре се познават по еднаквите менюта и някои детайли в дизайна. Това бяха и кръчмите, в които и през деня имаше много пияни хора.

Следва